История

История

Ако се върнем далеч назад във времето, когато се ражда модерното българско образование, Калпакчийската махала ще ни посрещне с новопостроената църква “Успение на Пресвета Богородица”. В малката килия близо до нея, даскал Тачо Мангата въвежда изучаването на “Рибния буквар” от д-р Петър Берон, заменя черковно-славянския почерк с граждански и се опитва да прилага някои от принципите на взаимната метода. Но килията вече е отживяла времето си и не може да влезе в крак с изискванията на новата епоха. А и от януари 1835г., в Габрово, по инициатива на Васил Априлов, вече е отворило врати първото новобългарско светско училище. Там, по прочутия Бел-Ланкастеров метод (взаимоучителна метода), работи отец Неофит Рилски – “патриархът на българските педагози”. Казанлъшките първенци го познават още от 1833г., когато отсяда като таксидиот в града. До тях бързо достигат вестите за проблемите му с габровските чорбаджии и през май 1835г. го канят за учител на децата си. Сериозна пречка се оказва обстоятелството, че Казанлък няма подходяща сграда за този нов тип училище. Но пък има своя благодетел – Христо Николаевич Кироглу (Хината). През 1836г. богатият търговец решава да се изсели в Одеса и оставя за спомен на съгражданите си... училище. Дарява на местните първенци 2500 рубета за построяването му и 15000 гроша за издръжка на учители. Аянинът на града Мехмед ага Караферлията не само одобрява идеята, но и дава още пари и строителен материал. Така се ражда първото новобългарско светско училище на Казанлък.годината е 1837.

 Самият Неофит Рилски е начертал скицата за строежа и изпраща за пръв учител своя близък приятел отец Аверкий поп Стоянов. Преодоляло множество трудности, преживяло десетки преобразования, носило различни имена, училището и днес се издига на същото място, до църквата “Успение на Пресвета Богородица”. То винаги е било културно-просветен център в града. Тук са създадени първата библиотека (1845), първото читалище на Казанлък (“Народно българско читалище”, 1860г.), Ученолюбивата дружина “Искра” (1873) и свързаният с нея музей “Искра” (1891). Учители и ученици пишат учебници и методическа литература, превеждат образци на европейската класика, сътрудничат на възрожденския и следосвобожденски печат, активно участват в просветно-културните, църковни и националноосвободителни борби, нареждат се достойно сред “строителите на съвременна България”.

 

 

отец Аверкий поп Стоянов

 

Училището през 19 век

 

   

С идването на Манол Димов Стателов (1843) училището прераства в класно и бързо се утвърждава като Главно класно училище на Казанлък. По времето на даскал Манол са доставени първите географски карти на Европа, Азия и Африка. През 40те г. на 19ти век се обособява и момичешко отделение, с което започва оформянето на самостоятелно девическо училище.Освен Аверкий поп Стоянов като взаимни учители работят Тачо Мангата и Никола Камбурът. Учи се преди и след обяд, без междучасия.

 

От 1846г. класният учител Филип Велиев налага изучаването на чужди езици. Негово дело е първият пълен български превод на Омировата “Илиада”, чиято първа част е отпечатана във Виена през 1875г.Още през 1852г. в училището е окачена икона на Св. братя Кирил и Методий, изработена в Русия и изпратена най-вероятно по разпореждане на самия Васил Априлов. Тук за пръв път в Казанлък, е отбелязан празникът на българската писменост и просвета – 11ти май (24ти май).Издържано от търговско-занаятчийските среди в града училището, придобива търговски профил.Широко застъпено е изучаването на природоматематически науки (алгебра, геометрия, физика, астрономия) и чужди езици (гръцки, турски, френски); замлеописание (география) и диплография. За пръв път в България се преподават счетоводни науки. Изучават се славяно-българска граматика, българска история, антична литература и др. Тук работят Димитър и Рахила Душанови, автори на десетки оригинални и преводни трудове. През 1869г. Главното класно училище става сцена за първото театрално представление, играно в Казанлък. Това е сръбската пиеса “Зла жена”, преведена от Душанови. Рахила Душанова основава женско дружество в Казанлък, урежда девическите училища в Хасково и Пловдив, сътрудничи на вестниците “Македония”, “Турция” и др.Синът на даскал Тачо – Димитър Душанов превежда “Учебник по история и педагогика” от Аристид Спатаки, към който прилага първата кратка история на българското образование.

С училището в Калпакчийската махала е свързан и първият читалищен строеж в България (1875). Това е сградата на Ученолюбивата дружина “Искра”, основана през 1873г. от учителя Юрдан Манолов Стателов и ученици от Главното класно училище. Сградата на Ученолюбивата дружина “Искра” – първият читалищен строеж в България (1875). На видно място в залата, в позлатена рамка е бил окачен портрет на екзарх Антим I. От 1872г. в Главното класно училище работи Никола Самев, завършил образованието си в Загреб. Освен старогръцки и латински, той владее още немски, френски, хърватски, чешки, сръбски и руски. С неговото идване преподаването в училището е разделено на часове и междучасия, обявявани със звънец.През 1870г. в Главното класно училище се провежда и първият учителски събор. Ръководи го авторитетният Филип Велиев, присъстват учителите от всички училища в Казанлък и района. Приета е единна програма за работа, учителите са задължени да абонират читалищата за вестници и книги, да събират народни песни, поговорки, приказки и др. Така, още през Възраждането училището се налага като естествен културно-просветен център и заема водещо място в Казанлък и региона.

Училището през 20 век

Още от 1888-1889г. мъжките класове се присъединяват към Педагогическото училище. Девическите класове се преместват от архиерейското наместничество при църквата в сградата в сградата на Хината. Там остават до 1907г., когато се настаняват в къщата на Добри Г. Кехайов.През 1907г.,точно 70 години след построяването му, зданието на Хината е съборено и на негово място е издигната новата сграда на Девическата прогимназия. Построена изцяло с дарителските средства на Мария и Гавраил Константинови, от 1911г.-1912г. тя носи тяхното име. Сградата на Девическата прогимназия от началото на 20ти век, построена на мястото на училището на Хината, с дарението на Мария и Гаврил Константинови.От 1921г. Девическото и Мъжкото училище се обединяват в смесена прогимназия “Добри Ганчев Кехайов” (Мъжкото училище носи името на дарителя и почти несменяем училищен настоятел Д.Г. Кехайов още от 1913г.).
Тук се полагат основите на сериозното музикално образование. На 1 март 1921г., учителите Петър Ходжев и Хр. Филипов създават музикална китка “Гусла”, а през учебната 1937 -1938 г. Димитър Кавлаков сформира и първия състав на духовата музика.От 1934-1935г. прогимназията и началното училище “Антим” се обединяват в Основно училище “Д. Г. Кехайов”, което през 1949г. е преименувано “Тодор Юлиев”. От 1954г. се разраства в III- то средно училище, а от 1960-1961г. е отново ОУ “Т. Юлиев”.
От 1939 – 1940г. училището се сдобива с радиоусилвателна уредба марка “Желозо” – Милано. Поставени са високоговорители във всяка стая и един голям , 30-ватов – на двора.Сградата се ползва до 1978г. – съборена е след избухнал пожар в един от кабинетите.На нейното място е построена съвременната сграда, в която учебните занятия започват през 1982г.
Следвайки възрожденските традиции, през 1984г., по времето на директора Христо Нонов, в училището е въведено засилено обучение по чужд език, което по-късно прераства в паралелките с чуждоезиков профил – английски език (от уч. 1998-1999г.) и немски език (от уч. 2000-2001г.). Макар и само за няколко години се изучава и испански език, резултат от което е посещението на испанския посланик в училището през 1996г.
През 1988 г. са приети първокласниците от първата хорова паралелка с класен ръководител Снежана Мирчева и преподаватели Анелия Христова (пеене) и Илия Кънчев (пиано). През 1991г. се раждат и класовете с фолклорен профил, водени от Димитър Гайдаров, Кольо Стайнов, Георги Владев, Христо Ганчев, Ирена Гайдарова.
От 1991г. започва и обучението на мениджъри по програма на МОН. Училището е сред първите шест в България, въвели тази програма и първото в Казанлък и региона.
В началото на 90те г. на 20ти век училището приема името на екзарх Антим I и чества своя патронен празник на 11ти май – денят, избран за първата служба на Антим като екзарх. Тържествената литургия е отслужена на 11ти май1872 в българската черква “Св.Стефан” в Цариград.
Минало през бурните превратности на 19ти и 20ти век, училището продължава да върви уверено по своя път, като пренася през времето искрата, запалена в далечната 1837г. Стотици учители и ученици са вписали имената си във възрожденската и нова история на страната, Казанлък и региона. Признание за техния принос към културното, политическо и икономическо развитие на България е орденът Кирил и Методий – Iва степен, с който училището е удостоено през 1971г.

Възпитаник на училището и учител, макар и за кратко е Иван Найденов – един от основателите на Цариградското читалище (1866); превел “Духа на законите”от Монтескьо. Той е автор на първия “Френско-български разговорник”, който предшества този на Иван Богоров. Редактор на цариградските вестници “Право” (1870) “Напредък” “(1874) и списание “Читалище” (1870). Първи капу-кехая на Българската екзархия, споделил заточението на екзарх Антим в Мала Азия (1877-1878). Владее гръцки, турски, френски, английски език. След Освобождението е околийски и окръжен управител в Източна Румелия, а от 1886 – надзирател на българските училища в Одринско.

 

От тук поема своя път д-р Христо Стамболски – професор в медицинското училище в Цариград от 1868г. Превежда на турски език анатомически атлас, за което е награден от султана с орден Меджидие V степен (1872). Един от основателите на Цариградското читалище (1866) и близък довереник на екзарх Антим. След Освобождението е подпредседател на Областното събрание и Директор (т.е. министър) на пътищата и съобщенията в Източна Румелия. В годините след Съединението (1885) е управител на Александровска болница в София и директор на народното здраве.

 

 

 

 

 

 

Училището завършва и Тодора Меразчиева, по мъж Бакърджиева. Наричана “Дългата коса” и “Балканската фея”, тя става куриер на БРЦК, сподвижница на Левски и Ботев. Една от първите български актриси, участвала в трупата на Добри Войников, а след Освобождението - в театрална трупа “Основа” във Варна.

Даскал Тачо Мангата учи на четмо и писмо и Иван Хаджиенов – кметът на София (1881-1883), осъществил новия столичен план. По това време общината подарява място за Военното училище и Руската църква.Под негово ръководство процъфтява Борисовата градина, за която осигурява 11000 фиданки, закупени от Букурещ. Той е един от най-щедрите дарители на морското машинно училище във Варна.

При Филип Велиев и Димитър Душанов учи и Михаил Тенев, продължил образованието си в Женева, Швейцария. Още през 1880 г. той инициира въвеждането на златния еталон в Княжество България. От 1885г. е Администратор, а от 1887г. – управител на БНБ. Министър на финансите в кабинетите на Димитър Греков и Тодор Иванчов, в периода януари 1899 – януари 1901г. Основател на Казанлъшката дружба “Розова долина” (1904).